Ваймарска република

"Ваймарска република" (на немски Weimarer Republik) е утвърденото в историческата и съвременната публицистика название на германската държава от периода 1918/1919-1933 г. Произхожда от името на града Ваймар (област Тюрингия), където през 1919 г. заседава Националното събрание, създало нова, републиканска конституция на Германския райх след краха в Първата световна война и падането на монархията в хода на Ноемврийската революция. Конституцията била съзадена чрез избирането на най-доброто от всички познати конституции, но все пак крайният резултат е слаб. Основните клаузи в нея са�:

1.Германия става федерация разделена на 26 области. Всяка област има свое правителство и парламент;

2.Всеки човек навършил 20 годишна възраст има право да гласува;

3.На чело на държавата стой президент със 7 годишен мандат. Той има много права - може да назначава и уволнява министър председателя, както и да издава укази, които имат силата на закон и не минават през парламента;

4.Въведена е строго пропорционална избирателна система.

Последните две клаузи са основните слабости на конституцията.

Този първи опит за налагане на либерална демократиция в Германия, във време на големи промени и вътрешни конфликти, е безуспешен. Проваля се тотално след идването на власт на Адолф Хитлер и неговата Нацистка партия през 1933. Формално и правно-технически Конституцията от 1919 не е напълно отменена чак до края на Втората световна война. Юридическите ограничения, които предприемат нацистите за ограничаване демократичността на Конституцията през 1933, са познати като Gleichschaltung. Те напълно унищожават всички заложени механизми за регулиране в една типична демократична система и поради това се смята, че края на Ваймарската република идва точно през 1933 година.

В първите години на политическия ѝ живот се е определял от парламентарното мнозинство на социал-демократите, Германската демократична партия и центристите. Демокрацията в страната функционира. Опитите за сваляне на държавния строй с цел установяването на социализъм са потушени.

Още през 20-те години става ясно колко е крехка Ваймараската република сред населението. Икономическата криза, инфлацията, окупацията на Рурска област и опитите за комунистически преврат добре показват, че през 1923 демократите в Републиката са малцинство.

Със заключенията на Локарнските съглашения от 1925 и приемането на страната в Лига на нациите през 1926 победена Германия си връща политическото равноправие на международната арена. Тези събития обясняват защо населението е възприемало тези години като златните двайсетте години. Но периодът на разцвет е кратък. С новата икономическа криза от 1929 започва краха на Ваймарската република и идването на нацистите.